Светът от думи зли гърмеше вън,
та губеха се сред глъчта им моите,
удавени във общия им гръм.
Наивни, смешни и сантименталностни,
напразно проповядващи любов,
потънаха в бездънния, безжалостен -
като във притчата за цар Траяна - ров.
И страх ме вледени. И вик-безумие,
от дън душа изтръгнат, прокънтя:
"Зловещице Съдба, върни ми думите!
Живота ми вземи, но не и тях!"
Дамян Дамянов