Тежат ми дни на тягостна разлъка,
душата ми по теб гори, зове...
Ах, мъка, ах, ти моя вечна мъка,
не дни се минаха, а векове!
Пеньо Пенев

Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.
Дамян Дамянов