Душата ми вихрушка я обрули,
защо я пуснах гола и пеша
сред вашите ласкателства и хули…
Защо ви дадох своята душа?
Дамян Дамянов

Тежат ми дни на тягостна разлъка,
душата ми по теб гори, зове...
Ах, мъка, ах, ти моя вечна мъка,
не дни се минаха, а векове!
Пеньо Пенев

Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.
Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Дамян Дамянов

И знай, че нито злато, нито слава
не могат тъй челата ни да украсяват,
както на любовта цветята и лъчите,
които сме срещнали на живота в дните.
Диана Иванова

Не съм богата, нямам много радост -
в градината ми има само цвят,
искри от рози, шепот на кокиче,
сълза на лястовица пред забравен праг,
пътека от утъпкана тревица
и паяжина в клони на бреза.
Не съм богата, но това ми стига -
щом има цвят, тук има топлина.
Геновева Симеонова

Не! Не ми обещавай звездите
с чудно-нежни ярки цветя
живителните ласки и лъчите
на сребролика нова луна!
Диана Иванова

�е��и
Uploaded by mr_bargar

Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.
Дамян Дамянов

Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е скръб не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.
Пеньо Пенев

Ах, ти си толкова добра!...
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш.
Пеньо Пенев

Спаси заради мен поне една мечта,
око на фар в нощта за да съм будна,
крило от чайка дай ми, ако се уморя,
да пиша на живота азбуката трудна.
Запази за мен магия на коралов риф,
тайнството на призрачни фрегати,
старата китара със издраскан гриф
за да не изгубим пътя към брега ти
Лили Качова

Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг.
И миналото, и бъдещето са извън твоята власт.
Насочи вниманието си към своето СЕГА,
усети го с цялата му пълнота.
Мигът е такъв, какъвто е.
Винаги, когато се противопоставяш на мига,
ти се противопоставяш на цялата Вселена.

Нека си спомним за всички
които обичаме
Днес му е времето
Утре ще е късно
Нека запалим свещ
за всички които обичаме
Днес му е времето
Утре ще е късно
Нека напишем стих
за всички които обичаме
Днес му е времето
Утре ще е късно
Утре
Утре ще мислим за другите
Утре
Утре ще пишем за другите.
Борис Жогов

Светът от думи зли гърмеше вън,
та губеха се сред глъчта им моите,
удавени във общия им гръм.
Наивни, смешни и сантименталностни,
напразно проповядващи любов,
потънаха в бездънния, безжалостен -
като във притчата за цар Траяна - ров.
И страх ме вледени. И вик-безумие,
от дън душа изтръгнат, прокънтя:
"Зловещице Съдба, върни ми думите!
Живота ми вземи, но не и тях!"
Дамян Дамянов

Това не е истина.
Това не е имитация.
Това не е сън.
Това не е това.
Изкуство с обратен знак.
Реципрочността на въображението.
Дробната черта на схемата.
Това съм аз.
Поли Муканова

Повтарям името ти като заклинание -
когато се събуждам и те няма,
когато съм сама пред огледалото
и чупя гребените във косата си,
когато е неделя и на ъгъла
Таня Пенчева

Всяко утро е винаги ново,
всяка болка позната докрай.
Уморени лъчите отново
ще ме търсят на пустия бряг -
там, където вълните се плискат
неподвластни на ничий закон.
Превърни ме в вълна, мили Боже!
Само там аз ще имам покой.
Геновева Симеонова

Благодаря за страшното очакване,
с което ме наказа несъзнателно.
При мене спряха много. Много плакаха.
И много ме раздаваха на вятъра.
И много ме обичаха неистински.
И други много истински ме мразиха.
Камелия Кондова